Тази книга е пръв опит за интердисциплинарно съчетаване на литературоведския и психоаналитичния подход  към българската литература за деца от класическия ѝ период.

Психоаналитичният и психодраматичен прочит на класическата българска литература за деца доказва, че с голяма доза убеденост можем да кажем:  „детската” литература нито е само детска, нито е само за деца. Този подход дава шанс  българската литература за деца да бъде изведена в извънканонична среда и да добие друга изразителност и значения. Защото всяка творба за деца всъщност е сценична игрова постановка, една психодраматична винетка или разгърната психодрама. Този подход ни прави свидетели на едно сценично и образно възприемане и разбиране на творбата, което надхвърля винаги недостигащия за изразяване на чувствата език. Психоаналитичният подход развива и така необходимата емоционална интелигентност и емпатия. 

Книгата е адресирана към всеки, който още пази в сърцето си детето, което е бил.