
Въобразената пустош
интернет книжарница "Нова звезда"
Автор: Калинка Янкова
Всички дхарми (в това число и нирвана), се казва във философията на Изтока, са пусти (по природа), умът е създател и поддръжник на реалността. С оформянето на една личност (умоподдържана) тя започва да съществува в полето на общото с всичките си потенциални цели и амбиции според средата и културата, която я определя. На Запад се казва (като се визира феноменологията на Едмунд Хусерл), че нашето съзнание, доколкото има предел и интенция, винаги е съзнание за нещо, т.е. съзнанието е съзнание в голяма степен само като Аз, преживяващ видимостта. Настоящата монография прави опит, на първо място, да погледне на вече дискутирани теми през призмата на противоположностите. В така заплетената шарада от идеи тя тръгва от нишката за пустотата/нищото като важно понятие за Школата от Киото и продължава с нейните склонения при основните ´ представители: Нишида Китаро, Танабе Хаджиме и Нишитани Кейджи. В процеса на развитие на идеите, вложени в темата, и след двумесечен престой като практикуващ в Нагаока дзенджуку и изследовател към Университета в Киото пред мен се открои фигурата на друг, късен, спряган за представител на Школата философ – Куки Шюдзо.
