Прохирон / Закон градски


интернет книжарница "Нова звезда"
Автор: Марияна Цибранска-Костова

Издателство:Валентин Траянов

Корична цена:26.00 лв.
Отстъпка:2.60 лв. (10.00 %)
Цена:23.40 лв.
ISBN:978-954-9928-84-6
Година:2021
Подвързия:Твърди корици
Страници:341
Език:Български

Трудът е фокусиран върху един основополагащ паметник на византийското светско правораздаване, известен като Πρόχειρος νόμος (Prochiron, Прохирон). Текстовата история на неговия славянски превод не е напълно изяснена, но за пръв път преводът се появява в Южнославянската кръмчая с тълкования от 1219–1220 и нейния Иловички препис от 1262 г. Българско издание на и изследване върху славянския текст на Прохирона няма, така както, оказва се, той никога не е превеждан цялостно на съвременен български език за нуждите на българската филологическа или правна наука. Трудът е замислен като кратко изследване, в което
• да се представят изследователските проблеми на Прохирона;
• да се издаде наборно оригиналният стар славянски превод по най-ранния известен на науката препис;
• да се направи негова адаптация на съвременен български език;
• да се обособи глосар на най-важните термини и да се приведе относително изчерпателна библиография.

По този начин на Прохирона ще се гледа като на ресурс за филолози, историци и юристи, т.е. на обработен текст с прилежащ приложен апарат. Целта е да се отговори на формулираните изисквания на съвремието за актуално и достъпно въвеждане на изворите на съвременни езици.


Основна цел на медиевистиката в дигиталната ера е да се придобият нови и да се задълбочат известните знания за значимостта на българското и славянското ръкописно наследство от епохата на Средновековието. Това става чрез публично достъпни форми на дигитализация на ръкописите, на електронни публикации на оригиналните наборни текстове на средновековните паметници, със създаването на различни речници, чрез които се събира словното богатство през вековете и се проучва езикът, инструментът за оцеляването на средновековното писмено наследство до наши дни. В тази палитра от възможни дейности се нарежда актуалната задача да се превеждат и популяризират на съвременни езици извори на гръцки, латински и старобългарски. Излишно е да се подчертава, че подобна езикова адаптация е неизбежна необходимост в днешно време, а всякакви възражения, че текстовете трябва да се познават предимно в оригинал, се натъкват на искрената увереност, че наистина би било добре да е така, но просто не е възможно. Впрочем и никога не е било. Всеки превод обаче крие опасности и поражда възражения, нерядко основателни, доколко е бил коректен спрямо оригинала, затова отговорността пред преводачите е голяма. Едва ли ще сгреша, ако кажа, че днес вече се е оформило преводаческо направление сред славистите медиевисти, което се занимава с възпроизвеждане на важни писмени паметници от Средновековието на съвременни езици.