Стефан Мавродиев. Играещият човек

Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за:
•    сивотата и вълшебството;
•    свободата – илюзорната и действителната;
•    достойнството – накърнявано и съхранявано;
•    рехавостта и интензивността на съществуването;
•    заблудата, но и за истината.

Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: „Може да се каже, че съм аз.“ И споменава за „харакири пред всички“.

проф. Георги Каприев