
Царска България (1879–1946)
интернет книжарница "Нова звезда"
Автори: Петър Стоянович, Ивайло Шалафов
| Издателство: | Книгомания | ![]() | |
| Корична цена: | 30.90 € / 60.44 лв. | ||
| Отстъпка: | 4.64 € / 9.07 лв. (15.01 %) | ||
| Цена: | 26.27 € / 51.37 лв. | ||
| ISBN: | 9786191954070 | ||
| Година: | 2025 | ||
| Подвързия: | Твърди корици | ||
| Страници: | 688 | ||
| Език: | Български | ||
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии).
За
последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на
историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор.
Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото
българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново
изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.
Царската
тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана
като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на
социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си
характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война
"царското" е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и
архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни
на властта историци и литератори.
След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в
първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай
появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици
второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени
издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове,
през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че
царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател,
без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието
задълбочена експертиза.
Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди "царския въпрос" сред важните теми на съвременната ни историография.
Царското най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието. Наследството на царска България изглежда относително ясно или поне така ни се иска, доколкото предпочитаме знанието и еволюцията пред цензурата на внезапните пропадала и възходи. Може би постепенното отдалечаване от онова време ще подпомогне процеса на консолидация на нацията около познанието, а не около повърхностната страст. Предложената монография има за цел да систематизира познанието и да подпомогне дебата.
Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди "царския въпрос" сред важните теми на съвременната ни историография.
Царското най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието. Наследството на царска България изглежда относително ясно или поне така ни се иска, доколкото предпочитаме знанието и еволюцията пред цензурата на внезапните пропадала и възходи. Може би постепенното отдалечаване от онова време ще подпомогне процеса на консолидация на нацията около познанието, а не около повърхностната страст. Предложената монография има за цел да систематизира познанието и да подпомогне дебата.
