Медийни функции и медийни ефекти

Доц. д.н. Мария Попова преподава теория на журналистиката и медиите, както и изкуство и медии във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Аудитория и журналистика. Социални и комуникационни промени в поведението на аудиторията и видовете журналистика“ (2023), „Виртуалният човек“ (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория“ (2012, 2021), „Медийният човек“ (2019), „Теоретични аспекти на медиите“ (2014), съавтор е на книгите „Медиите в Европа“ (2012), „Дигиталните медии“ (2012), „Думите на медийния преход“ (2010), „Реформи и социална промяна“ (2016), както и на сборниците „Медийна култура и комуникация“ (2024), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010–2011), „Журналисти по теория, журналисти на практика“ (2007–2012).

Книгата разглежда медийните функции, които показват способността на медиите да изграждат пълноценни системни пространства, в чиито рамки членовете на аудиторията да използват разнообразни тематични модели и форматни канали за своите информационни, социални, политически, икономически и развлекателни цели. Медиите се превръщат в глобални платформи, които пренасят и пресподелят флуидната информация, произвеждана и разпространявана както от авторитетни и професионални медийни организации, така и от самите активни потребители. Изданието анализира и медийните ефекти, представляващи трайните или ситуационните поведенчески и емоционални реакции на аудиторията, която активно и целенасочено отговаря на пряка, ограничена, условна, кумулативна или договорена форма на медийно въздействие. Медиите влияят върху съзнанието на аудиторията чрез представянето на достъпността и истинността на информацията (ефект на достоверността), чрез позитивното отношение на комуникатора (ефект на свръхвниманието и на контакта), а също така замъгляват възприятията на аудиторията (ефект на сънливеца и на третото лице) или постигат неочаквани реакции (ефект на бумеранга и на поражението), особено по отношение на решението за участие в политическия процес (ефект на подражанието и на имунизацията).