оговорът в полза на трето лице е основно изключение от правилото, че договорът поражда действие само между страните по него. Допустимостта на договора в полза на трето лице е била обект на сериозна полемика, започнала още преди хилядолетия. Някои от споровете по приложението на този институт продължават и до днес:
- Какво е действието на договора в полза на трето лице?
- От кой момент биха могли да се породят права за облагодетелстваното лице?
- Какви биха могли да са те и могат ли да са вещни права?
- Какви са правните последици на заявлението на третото лице, че желае да се ползва от направената в негова полза уговорка? А на отказа му?
- Какви възможности възникват във връзка с изпълнението или неизпълнението на договора и за кого?
Това са само част от въпросите, на които българското законодателство не дава ясен отговор и които се изследват в книгата. Като проследява историческото развитие на възгледите относно договарянето в полза на трети лица, авторът се опитва да обоснове един възможен негов модел, който да бъде на разположение на участниците в гражданския оборот, създавайки необходимите гаранции за защита на правната сигурност. За целта са анализирани съществуващите тълкувателни противоречия и възможните начини за тяхното преодоляване през призмата на тенденциите в чуждестранните законодателства и модели за хармонизация на частното право.
Петър Топуров е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доктор по право, главeн асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките (БАН) и хоноруван преподавател в ЮФ на СУ. Адвокат към Софийската адвокатска колегия. Той е носител на награда „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ на БАН (2019), награда „Д-р Илко Ескенази“ на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий” (2023) и награда „Питагор“ на МОН (2024).